Криворазбраната цивилизация е една от най-значимите български комедии от епохата на Възраждането. Написана през 1871 г. от Добри Войников, пиесата поставя основите на националната сатирична драматургия и остава трайно в театралния репертоар повече от век.
Сюжетът е изграден около сблъсъка между традиционния български бит и повърхностното подражание на „европейската мода“. Герои като Хаджи Коста и Анка са обсебени от идеята да изглеждат „цивилизовани“, но разбират цивилизацията единствено като външна показност чрез ползването на чужди думи, френски маниери, престорени обноски. Оттук произтича и комизмът: стремежът към модерност се превръща в карикатура.
Фактологично пиесата е създадена в Браила, където Войников ръководи българска театрална трупа. Тя е сред първите оригинални български драматургични текстове с ясно изразена социална сатира. „Криворазбраната цивилизация“ не осмива европейската култура сама по себе си, а нейното неразбрано и механично копиране. В този смисъл произведението има възпитателна функция, типична за възрожденската литература.
Комедийният механизъм е изграден върху езикови грешки, ситуационни недоразумения и контраста между претенция и реалност. Този модел по-късно ще стане основа за развитието на българската сценична комедия. Пиесата утвърждава театъра като място за обществен дебат, в който смехът служи за коректив.
Значението на „Криворазбраната цивилизация“ за българската култура е двойно. От една страна, тя е документ на своето време от друга, темата ѝ остава актуална. Въпросът как възприемаме чуждото и как изграждаме собствената си идентичност продължава да звучи съвременно.
Източници:
1. Wikimedia Commons – Заглавно изображение на статията
