„Шутош“ е български хумористичен вестник, издаван в Истанбул през 1873–1874 г., в условията на многоезична и мултикултурна среда на Османската империя. Той представлява българско издание на сатиричното периодично издание „Hayal“/„Momos“, собственост на Теодор Касапис. В редактирането на вестника участват няколко автори, сред които и видният български възрожденски деец Петко Славейков.
Съдържанието на „Шутош“ се характеризира с анонимност или използване на псевдоними, както и с широко присъствие на преводни и адаптирани текстове от чуждоезични източници. Сред тях се открояват произведения на европейски автори като Волтер, представени чрез адаптации. Вестникът съчетава оригинални български материали с преводи, като отразява динамичните културни взаимодействия между българската, гръцката и османската печатна традиция.
„Шутош“ е показателен пример за развитието на българския периодичен печат през XIX век, формиран под силното влияние на чужди модели и функциониращ в многоезична комуникационна среда.