Всичко започва с един административен акт, който променя историята. На 1 януари 1904 г. министърът на народното просвещение Иван Шишманов издава заповед, с която превръща трупата „Сълза и смях“ в държавна институция под името Български народен театър.
Докато днес се възхищаваме на необароковата сграда, малцина знаят, че в началото артистите са играли в старата дъсчена постройка на театър „Основа“. Княз Фердинанд обаче имал по-големи амбиции за младата столица. Той лично одобрява чрез указ терена на сегашната сграда, а проектът е поверен на легендарното виенско бюро на Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер – архитектите, проектирали оперите във Виена, Прага и Цюрих.
Тържественото откриване на 3 януари 1907 г. остава в историята не само с пиесата „Изгнаници“ на Иван Вазов, но и с огромен политически скандал. Преди началото на спектакъла група студенти освиркват княз Фердинанд пред входа на театъра. Гневът на монарха е толкова голям, че той разпорежда Софийският университет да бъде затворен за цели шест месеца. Така раждането на националната сцена се оказва пряко свързано с един от най-големите трусове в образователната ни система.
Основната зала побира 848 зрители, а всеки детайл по стените и богато украсеният таван са подчинени на класическата естетика. Интересно е, че в началото на XX век сградата на театъра е била една от двете най-големи масивни конструкции в София (заедно с Държавната печатница), издигаща се внушително над ниските софийски къщи.
През годините името на театъра се променя според политическия контекст. От 1952 до 1962 г. той носи името на големия актьор Кръстьо Сарафов, след което окончателно приема името на Патриарха на българската литература Иван Вазов.
Източници:
1. Wikimedia Commons – Заглавно изображение на статията
