За много хора Георги Мамалев е от онези актьори, които не се нуждаят от дълго представяне. Достатъчни са характерната му интонация, бързата реакция и леко ироничният поглед, за да се появи усещането за предстояща комична ситуация. Той успява да бъде едновременно близък до публиката и напълно убедителен в най-различни образи – от обикновения човек, попаднал в нелепо положение, до историческа или класическа театрална фигура.
Пътят му към сцената започва с професионалното обучение във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където завършва актьорско майсторство през 1977 г. Още тогава се присъединява към Народния театър „Иван Вазов“ и остава трайно свързан с него. Театърът оформя основата на неговото присъствие – прецизност в текста, внимание към жеста и умение да изгради персонаж, който не е просто смешен, а разпознаваем и човешки.
На сцената Мамалев преминава през произведения на Шекспир, Иван Вазов, Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Душан Ковачевич и други значими автори. Той играе герои с различен характер и темперамент, но често намира в тях особена комична енергия. Дори когато образът е драматичен, в изпълнението му остава чувството, че зад всяка човешка слабост се крие нещо едновременно тъжно и смешно.
Киното превръща Мамалев в любимец на широка публика. Най-трайно с името му се свързва Гошо от „Оркестър без име“ – герой, в когото има мечтателност, наивност, ентусиазъм и неподправена жизненост. Участията му в „Господин за един ден“, „Адио, Рио“, „13-ата годеница на принца“, „Петък вечер“ и редица други филми допълват галерията от образи, чрез които актьорът показва абсурда на всекидневието и особеностите на българския характер.
Една от най-важните страници в неговата кариера е свързана с НЛО. Заедно с Велко Кънев и Павел Поппандов той създава сценичен и телевизионен свят, в който песента, пародията, скечът и обществената сатира се преплитат. „Клуб НЛО“ се превръща в емблема на телевизионния хумор от годините на прехода, защото говори за промените в страната на разбираем и близък до хората език.
Освен в НЛО, Мамалев присъства и в други телевизионни формати, включително „Каналето“ и „Свободно с Мамалев“. Той участва и в радиопредавания, музикални сатирични записи и самостоятелни сценични проекти. Моноспектакълът „Разбираш ли ме правилно?“ показва способността му да държи цяла зала само с разказ, наблюдение и пряка връзка със зрителя.
Силата на Георги Мамалев е в това, че никога не разчита единствено на репликата. Хуморът му идва от паузата, от погледа, от начина, по който произнася една дума или реагира на партньора си. Той не играе просто смешни персонажи, а хора с недостатъци, мечти и страхове. Именно затова образите му остават близки и след края на филма, спектакъла или телевизионния скеч.
През десетилетията Мамалев се превръща в едно от разпознаваемите лица на българския смях – смях, който забавлява, но и внимателно наблюдава човека и времето, в което живее.