Настрадин Ходжа е един от най-популярните герои в хумористичния фолклор на Балканите, Близкия изток и Централна Азия. Историите за него се разказват в различни страни и на много езици, като всяка култура добавя към образа му свои подробности и местни особености. Понякога той е представян като учител, друг път като съдия, духовник, беден селянин или обикновен пътник, който наблюдава хората и ги изненадва с необичайната си логика.
Хуморът на Настрадин Ходжа се основава най-вече на думите. Той рядко побеждава с физическа сила или богатство. Вместо това използва бързия си ум, двусмисления отговор и способността да обърне всяка ситуация в своя полза. Неговите заключения понякога изглеждат нелепи, но зад тях често се крие проста житейска истина.
В някои разкази Ходжа изглежда мъдър и справедлив, а в други самият той се оказва смешен, заблуден или прекалено самоуверен. Именно тази противоречивост прави образа му жив. Той не е идеален герой, който винаги знае правилния отговор, а човек, способен едновременно да поучава околните и да се превръща в обект на техния смях.
Не е известно със сигурност дали зад фолклорния персонаж стои реална историческа личност. Според една разпространена традиция Настрадин Ходжа е живял през XIII век в Мала Азия и е бил свързан с градовете Сиврихисар, Акшехир и Кония. Съществуват паметници и гробница, свързвани с неговото име, но сведенията за живота му са несигурни и често се преплитат с легендите.
През вековете историите за Ходжа преминават от човек на човек и се приспособяват към различни общества. Една и съща шега може да бъде разказвана в Турция, България, Персия или Средна Азия, но с променени герои, места и подробности. Така Настрадин Ходжа се превръща в общ фолклорен образ, който преминава отвъд границите на една държава или народ.
В българския фолклор той често се появява редом с Хитър Петър. Двамата спорят, надлъгват се и се опитват да докажат кой е по-находчив. Понякога побеждава Хитър Петър, друг път Ходжа намира по-неочакван отговор. В тези истории съперничеството им не е враждебно, а се превръща в забавна среща между две различни традиции на народното остроумие.
Настрадин Ходжа остава популярен, защото неговите истории са кратки, разбираеми и лесно се запомнят. Те осмиват алчността, глупостта, лицемерието и прекалената самоувереност, но го правят без тежко поучаване. Смехът идва първо, а мъдростта се разкрива след него. Именно затова Ходжа продължава да бъде разказван и днес – като герой, който показва, че понякога най-сериозните истини могат да бъдат изречени чрез шега.