Криворазбраната цивилизация е една от най-значимите сатирични пиеси в българската литература, написана от Добри Войников през 1871г. Творбата се появява в период, когато българското общество активно търси своя път между традициите и влиянието на чуждата култура.
Сюжетът представя с хумор и ирония стремежа на част от хората да подражават на „модерното“ и чуждото, често без да го разбират. Чрез преувеличени образи и комични ситуации авторът показва как сляпото копиране на външни модели може да доведе до загуба на собствената идентичност и до абсурдни резултати.
Действието се развива около едно семейство, в което различните персонажи олицетворяват различни обществени нагласи – от традиционното мислене до прекаленото увлечение по чуждите порядки. Особено ярък е образът на герои, които се опитват да изглеждат „цивилизовани“, но всъщност попадат в комични и нелепи ситуации.
Пиесата има важно място в развитието на българския театър и се счита за основополагаща за новобългарската драматургия. Темите, които поставя, са били актуални още през Възраждането, но продължават да звучат съвременно и днес.
Благодарение на своята универсалност и хумор, „Криворазбраната цивилизация“ остава сред най-често поставяните български пиеси, като различни театрални и телевизионни интерпретации допринасят за нейната дългогодишна популярност. Особено известна е телевизионната адаптация от 70-те години, която допълнително утвърждава произведението в културната памет.