-

Ролята на Цар Фердинанд I в модернизирането на българската театрална сцена и развитието на политическата сатира
Когато през 1887 година цар Фердинанд I застава начело на Княжество България, българска държава все още изгражда своите политически, обществени и културни институции. Страната се стреми да се утвърди като съвременна европейска държава, а София постепенно променя своя облик. Наред с държавните учреждения, училищата и обществените сгради започват да се развиват литературата, периодичният печат, музиката…
-

Характеристика на хумора и неговото значение в човешкия живот, общуването и обществото
Хуморът и смехът съпътстват човека още от най-древни времена. Те присъстват в неговото ежедневие, в отношенията му с другите хора, в изкуството, литературата, фолклора и обществените събития. Независимо от различията между народите, културите и историческите епохи, способността да се открива смешното остава една от най-устойчивите особености на човешката природа. Чрез хумора хората не само се…
-

Бай Ганьо като сатиричен образ на обществените и нравствените недостатъци
Бай Ганьо е един от най-разпознаваемите сатирични образи в българската литература Чрез него Алеко Константинов представя определен обществен тип, който се отличава с невежество, грубост, прекомерна самоувереност и липса на уважение към останалите. Героят често попада в комични ситуации, защото не познава правилата на културното общуване и не осъзнава колко неподходящо е поведението му. В…
-

Криворазбраната цивилизация – сляпото подражание на чуждите нрави като признак на култура и напредък
Криворазбраната цивилизация е една от най-значимите сатирични пиеси в българската литература, написана от Добри Войников през 1871г. Творбата се появява в период, когато българското общество активно търси своя път между традициите и влиянието на чуждата култура. Сюжетът представя с хумор и ирония стремежа на част от хората да подражават на „модерното“ и чуждото, често без…
-

Настрадин Ходжа – образът на мъдростта и остроумието в народния фолклор
Настрадин Ходжа е един от най-популярните герои в хумористичния фолклор на Балканите, Близкия изток и Централна Азия. Историите за него се разказват в различни страни и на много езици, като всяка култура добавя към образа му свои подробности и местни особености. Понякога той е представян като учител, друг път като съдия, духовник, беден селянин или…
-

Алеко Константинов – смехът като огледало на българското общество
Алеко Константинов остава в българската култура не само като авторът на Бай Ганьо, но и като писател, който превръща хумора в начин за разбиране на обществото. Неговият смях не е създаден единствено за забавление. Зад ироничната реплика, комичната случка и преувеличения образ почти винаги стои тревога за посоката, в която се развива България след Освобождението.…
-

Парк на смеха в Габрово
Освен сградата на Дома на хумора и сатирата в Габрово, в непосредствена близост се намира и Паркът на смеха. В него са разположени скулптурни композиции на известни хумористични и литературни герои, сред които Хитър Петър, Дон Кихот и Санчо Панса. Фигурите са дело на проф. Георги Чапкънов и са се превърнали в популярна атракция за…
-

Домът на хумора и сатирата в Габрово като пазител на хумористичното наследство
Домът на хумора и сатирата в Габрово е една от най-разпознаваемите културни институции в България, посветени на хумора, карикатурата и сатиричното изкуство. Музеят съчетава местните габровски традиции с произведения и идеи от различни части на света, превръщайки смеха в средство за културен диалог и обществено наблюдение. Институцията е създадена на 1 април 1972 г. –…
-

Зала на Смеха в гр. Стара Загора
Сред зеленината на парк „Митрополит Методий Кусев“, познат на старозагорци като Аязмото, се намира една необичайна градска атракция – Залата на смеха. Разположена недалеч от зоологическата градина, тя от години привлича посетители с обикновената, но винаги забавна игра на образи и отражения. Основната атракция в залата са десетте криви огледала. Всяко от тях променя човешката…
-

Вицовете през 90-те години – отражение на едно променящо се общество
Деветдесетте години са период на бързи политически, икономически и обществени промени. За много хора те носят едновременно надежда за ново начало и усещане за несигурност. Всекидневието се променя, появяват се нови модели на поведение, а старите институции се опитват да намерят своето място в различна обществена среда. Тези противоречия естествено намират отражение и в хумора.…
Статии

Разгледайте различни статии за историята на българската комедия
Категории
- Uncategorized
- Анимация
- Вестник
- Вицове
- Герои
- Жанрове в Комедията
- Зала на Смеха
- Карикатурни изображения
- Карнавали
- Книги
- Културен Център
- Къща-музей
- Личности
- Музей
- Награда
- Основни формати на комедията
- Парк
- Периоди на Комедията в България
- Пиеса
- Повест
- Пътепис
- Разлика в Комедийни понятия
- Сатирични сборници
- Списание
- Театрална работилница
- Театри
- Телевизионни предавания
- Фейлетони
- Филми
- Характеристика на Хумора
- Хумористични похвати
- Цирк
- Читалища
Последни публикации
- Ролята на Цар Фердинанд I в модернизирането на българската театрална сцена и развитието на политическата сатира
- Характеристика на хумора и неговото значение в човешкия живот, общуването и обществото
- Бай Ганьо като сатиричен образ на обществените и нравствените недостатъци
- Криворазбраната цивилизация – сляпото подражание на чуждите нрави като признак на култура и напредък
- Настрадин Ходжа – образът на мъдростта и остроумието в народния фолклор






