-

„Тримата глупаци“ – смехът без думи в българската анимация
„Тримата глупаци“ са сред най-разпознаваемите герои в историята на българската анимация. Те се появяват на екрана през 1970 г. и в продължение на две десетилетия попадат в различни всекидневни приключения. Ловуват, спортуват, шофират, ловят риба, възпитават и дори се опитват да се справят с обикновени предмети. Почти винаги обаче собствената им самоувереност ги отвежда до…
-

Георги Мамалев – актьорът между театъра, киното и телевизионната комедия
За много хора Георги Мамалев е от онези актьори, които не се нуждаят от дълго представяне. Достатъчни са характерната му интонация, бързата реакция и леко ироничният поглед, за да се появи усещането за предстояща комична ситуация. Той успява да бъде едновременно близък до публиката и напълно убедителен в най-различни образи – от обикновения човек, попаднал…
-

Как изглежда смехът в Съвремието?
Смехът в съвремието вече няма едно определено място. Той не живее само на театралната сцена, в хумористичния вестник или пред телевизионния екран. Днес една шега може да започне в комедиен клуб, да бъде заснета с телефон, да се появи в социалните мрежи и само за няколко часа да достигне до хиляди хора. Съвременният хумор се…
-

Вестници „Гайда“, „Тъпан“, „Българан“ и „Щурец“ като хроника на своето време
Старите хумористични и сатирични вестници са ценни не само като литературни и журналистически издания, но и като своеобразни хроники на обществото, в което са създадени. В техните страници се откриват политическите конфликти, обществените страхове, културните промени и всекидневните слабости на различни поколения българи. Чрез карикатури, фейлетони, кратки сатирични текстове и остроумни коментари издания като „Гайда“,…
-

Образът на Тодор Живков в политическите вицове по времето на социализма
Тодор Живков заема място в политическия хумор по време на комунистическия режим в България. Като дългогодишен ръководител на страната той постепенно се превръща в най-разпознаваемото лице на властта, а това естествено го прави и главен герой на множество народни вицове. В тези истории Живков често е представян като самоуверен, хитър, необразован или прекалено зависим от…
-

„Ку-ку“, „Каналето“ и „Клуб НЛО“ – телевизионният смях на прехода
Началото на 90-те години поставя българското общество в изцяло нова политическа, социална и медийна среда. След десетилетия на строго контролирано публично говорене телевизията постепенно започва да се превръща в пространство за по-свободно изразяване, критика и открит коментар на обществените процеси. Именно в този период се появяват някои от най-запомнящите се сатирични и хумористични предавания в…
-

Какво разсмива българите през различните епохи?
Българите се смеят от векове, но причините за този смях се променят заедно с времето. Понякога той е бил начин човек да понесе тежкия живот, друг път — средство да се осмее властта, а по-късно — форма на обществена критика, сценично изкуство или ежедневно забавление. Във всяка епоха хуморът отразява страховете, надеждите и слабостите на…
-

Кака Сийка: Гениалният женски образ в творчеството на Чудомир
Кака Сийка е един от най-разпознаваемите образи, свързани с творчеството на Чудомир, въпреки че в разказа „Не съм от тях“ тя почти не говори и не е описана подробно. Името ѝ остава в паметта на поколения читатели благодарение на прочутото обръщение: „Не обичам, как’ Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските…
-

Хитър Петър и Настрадин Ходжа: прилики и разлики между двама герои на народния хумор
Хитър Петър и Настрадин Ходжа са сред най-разпознаваемите образи в балканския и източния фолклор. В продължение на поколения историите за тях се разказват, променят и предават от уста на уста. Двамата попадат в забавни ситуации, спорят, надлъгват се, изобличават човешките слабости и доказват, че умът често е по-силен от богатството, властта и грубата сила. На…
-

Творчеството на писателя Чудомир: между хумора, селския бит и народната мъдрост
В българската културна история има творци, които не само създават произведения, но и съхраняват духа на цяла епоха. Такъв творец е Димитър Христов Чорбаджийски, познат с псевдонима Чудомир. Той остава в паметта на българската литература като писател хуморист, художник, карикатурист и краевед, който успява да пресъздаде света на българското село по жив, забавен и дълбоко…
Статии

Разгледайте различни статии за историята на българската комедия
Категории
- Uncategorized
- Анимация
- Вестник
- Вицове
- Герои
- Жанрове в Комедията
- Зала на Смеха
- Карикатурни изображения
- Карнавали
- Книги
- Културен Център
- Къща-музей
- Личности
- Музей
- Награда
- Основни формати на комедията
- Парк
- Периоди на Комедията в България
- Пиеса
- Повест
- Пътепис
- Разлика в Комедийни понятия
- Сатирични сборници
- Списание
- Театрална работилница
- Театри
- Телевизионни предавания
- Фейлетони
- Филми
- Характеристика на Хумора
- Хумористични похвати
- Цирк
- Читалища
Последни публикации
- Ролята на Цар Фердинанд I в модернизирането на българската театрална сцена и развитието на политическата сатира
- Характеристика на хумора и неговото значение в човешкия живот, общуването и обществото
- Бай Ганьо като сатиричен образ на обществените и нравствените недостатъци
- Криворазбраната цивилизация – сляпото подражание на чуждите нрави като признак на култура и напредък
- Настрадин Ходжа – образът на мъдростта и остроумието в народния фолклор






